Poems by Kristin Dimitrova
Translated from the Bulgarian by Tom Phillips
Somewhere in south-east Europe
The town is roasted by the sun,
unfamiliar, with the savour of a backyard,
of quiet order and decency
like a just-opened walnut,
with unassuming life on its streets,
long stalls with stockings,
ethnographic gourds for tourists
and cafes for local lovers.
The fortress has transformed
its hostility into a park
for mothers with prams.
Over the stone walls the trees wave
their summer locks.
Blossoming persimmon. Smell
of a river and home cooking.
Under the shadow of a new church are kept
the skulls of those killed two centuries ago.
I look into their empty eyes
and still see their disbelief,
horror, courage,
their unjust end,
the oxen that tomorrow someone should set to work,
the woman expecting her third child.
The everyday has the capacity
to take us out of itself.
The emptiness outlives us.
Някъде в Югоизточна Европа
Градът е напечен от слънцето,
непознат, с дъх на заден двор,
на спокоен ред и приличие
като току-що отворен орех,
с хрисим живот по улиците,
дълги сергии с чорапогащи,
етнографски кратунки за чужденците
и кафенета за местните влюбени.
Крепостта е трансмутирала
враждебността си в парк
за майки с детски колички.
Над каменния градеж дърветата веят
летните си перчеми.
Цъфнала райска ябълка. Миризма
на река и домашна кухня.
Под похлупака на нова църква се съхраняват
черепите на убитите преди двеста години.
Гледам в празните им очи
и още виждам недоумението,
ужасът, дързостта,
несправедливия край,
воловете, които утре някой трябва да изведе на работа,
жената, която чака трето дете.
Всекидневието има способността
да ни изважда от себе си.
Празнината ни надживява.
Journey
The two of us will soon jump back on the bus.
Here’s a night town we’ve haven’t been to
and won’t. People have already abandoned
the streets, but the lamps still throw
yellow circles on the smooth pavements.
There is a loneliness that comes from being nowhere,
and another that comes from being outside time –
now we’re together.
Home is undressed. Night is ahead of us.
Now we are our goal.
Now we are the verb of the sentence, the nouns
flying past the bus windows in a half dream.
The warehouses of a new town glint in the distance,
sleeping dock cranes, brewery cisterns,
silos, chimneys with red warning eyes on top
and pink motel ads at the roadside.
“Cosy corner”
“Quiet haven”.
Better to write in neon under the name: “I’m lonely
and don’t know which way to go.” “I’m lonely and don’t want
to go any further.”
We pass by you and our lives stretch out
in long transparent traces. It’s not heavy. Doesn’t interfere.
We’re weightless.
Between no-time and nowhere a dry sandwich creates assurance
and a lump in the throat. My neighbour on the seat is asleep.
Пътуване
Двамата скоро отново ще се качим на автобуса.
Тук е нощен град, в който не сме били
и няма да бъдем. Хората вече са напуснали
улиците, но лампите продължават да хвърлят
жълти кръгове върху лъскавите тротоари.
Има самота, която идва от това, че си никъде,
и друга, която идва от това, че си никога –
сега сме заедно.
Домът е съблечен. Пред нас е нощ.
Сега сме целта си.
Сега сме глаголът на изречението, а съществителните
летят покрай стъклата на автобуса в просъница.
В далечината просветват складовете на нов град,
заспали пристанищни кранове, цистерни
на пивоварна, силози, комини
с предупреждаващи червени очи на върха
и по някоя розова реклама на крайпътен мотел.
„Уютно кътче”.
„Тихо убежище”.
По-добре напишете с неон под името: „Сам съм
и не знам накъде да поема.” „Сама съм и искам
да спра дотук”.
Преминаваме покрай вас и животът ни се разтегля
в дълги прозрачни следи. Не тежи. Не пречи.
Безтегловни сме.
Между никога и никъде сухият сандвич създава увереност
и топка в гърлото. Съседът ми по седалка спи.
Kristin Dimitrova is a Bulgarian poet, writer, and translator, the author of thirteen books of poetry, including selections published in the UK, Ireland, India and Czechia. Her fiction includes two novels and three short story collections. Dimitrova has won seven poetry awards, four for fiction and two for poetry translation. Works by Dimitrova have been translated into 29 languages.
Tom Phillips is a UK-born writer and translator living in Bulgaria where he teaches at Sofia University. His own poetry has been widely published in journals, anthologies and pamphlets, as well in the books Unknown Translations (2016), Recreation Ground (2012) and Burning Omaha (2003). His translations of the Bulgarian modernist Geo Milev and of Kristin Dimitrova’s poems are both due to be published in book form in 2025.
Back to Table of Contents for Translation and Transition